Б р е г о в е (рондо)
Б р е г о в е (рондо)
Ленива лагуна без памет за синя безбрежност
приспивно люлее звезди и луна, а на светло
отблясъци златни разпръсква и хвърля с весло -
небето и дюните иска да свърже в едно...
Но бързо притихва, потъва събудена нежност -
водите са плитки и няма вълни отдалеко,
морето оставило спомен горчив, той е сол.
И няма надежда. От прилив до прилив – покой...
Ленива лагуна без памет...
На диво раздран материк от фиорди в зелено,
с разпенени ръбове, сиви скали – разгневено
във тесните заливи блъска вълните море...
Навлиза безкрая, понесъл живот и небе,
там всяка частица пулсира и помни морето...
Ленива лагуна без памет...
© Доли All rights reserved.
