Баналност
Вечер е.Тъмнина. Тишина.
Банално е, но е така.
Свети лампата. Гори свещта.
Дими цигара, немеят уста.
И само сърцето безшумно въздиша.
Вдигам поглед- той се удря в стена
и болезнено се връща надолу.
Напрагнато чакам отваряне
на врата,
искам да чуя стъпки до прага...
Лампата свети-догаря свещта.
Смачквам фаса, отварям уста
и лека нощ на себе си пожелавам.
Тъмно е. Студена нощ. Самота...
Банално е. Но е така....
София, 96г.
© Мая Витанова All rights reserved.
