Бавна смърт
Беше светъл,нежен ден,
когато ти се вгледа в мен.
Роди се нещо свято в сърцата,
изпълни щастие душата.
От този миг чудесен,
животът ми с тебе беше песен,
с любов даряваше душата,
но подигра се с нас съдбата.
Жестока рана в сърцето ти остави
то никога това не ще забрави.
С тежки думи моята любов раздираш,
аз молби отправям, ти не ме разбираш!
И сега стоя сама в мрака,
всичко в мене само тебе чака.
Тъга погубва малкото сърце,
сълзи обливат детското лице.
Студ душата в миг сковава,
защо ли трябваше така да става?
Сърцето ми защо плени
и на хиляди парченца го разби?
Душата и сърцето ми погуби ти,
без капка милост го уби.
Остана само тялото горещо в нощта,
но за него ще се погрижа аз сама....
© Теодора Николова All rights reserved.
