Беше черно лято...
186
0
48
Моля, този стих да не бъде оценяван!
Беше черно лято. Преди три години...
На гробището тъжно свиреше щурче,
а слънцето разстроено се скри, за да не види
как черната земя поглъща малкото телце.
Бях крехка, за да нося този кръст.
Не ме пожали и за миг съдбата.
Зарових там, под гробищната пръст,
със жал едничката си рожба, свята.
Имах толкова мечти за тебе, сине,
но ти уви, така и не порастна.
От тежка болест се стопи -
като свещичка тихичко угасна.
Години минаха, но болката не намалява,
едва ли някога ще преболи сърцето.
Едничката надежда ми остава,
че пак ще бъда с теб... в небитието.
/В памет на сина ми/
Беше черно лято. Преди три години...
На гробището тъжно свиреше щурче,
а слънцето разстроено се скри, за да не види
как черната земя поглъща малкото телце.
Бях крехка, за да нося този кръст.
Не ме пожали и за миг съдбата.
Зарових там, под гробищната пръст,
със жал едничката си рожба, свята.
Имах толкова мечти за тебе, сине,
но ти уви, така и не порастна.
От тежка болест се стопи -
като свещичка тихичко угасна.
Години минаха, но болката не намалява,
едва ли някога ще преболи сърцето.
Едничката надежда ми остава,
че пак ще бъда с теб... в небитието.
/В памет на сина ми/
© Валентина Иванова All rights reserved.
