Беше ми всичко..
Беше ми всичко...
и приятел..
и любим,
на моменти
дори и баща..
Беше и Ада
беше и Рая..
Беше ми станал съдба..
Сега си отиваш..
куфара ти нека стегна сама <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Обещавам..
Всичко вежливо ще подредя.
Ето...вземи си този куп самота..
тя е за теб..
ще ти сложа и онази стара лъжа..
и мечтите ...
и надеждите празни..
и илюзийте...Да...
онези малки режещи стъкълца...
Готово...
всичко събрах...
Любовта ли?...
нея ще задържа..
А и тя винаги е била
само в мойта душа...
© Тони Димитрова All rights reserved.
