Без листа и корени
Вярвам<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
С цялото си същество...
в теб сега,
когато дори не смея да погледна
в бездната на твоите очи.
Затварях своите и слушах.
Все още слушам.
Помага.
Вярвях, че всичко идва с теб, но не!
Всичко в мен бяга, щом си близо
и няма в мене мисъл,
за да се върне после.
За да пиша, да търся
и поддържам кладата,
където посред зима изгарят сухи думите.
Без теб не мога.
Вярвам с цялото си същество
в теб. Само
твоята омраза мога да обичам
и смърт
от теб жадувам да приема.
Сега...ето-
остави ме без думи съвсем голо дърво.
Без листа и корени.
© Мария Мастрафчиева All rights reserved.
