Без Надежда...
Ти Видя ли вчера как те гледах?
Мислех ,че ще е за последен път...
Но не,и днес да избягам не можах........
От съдбата...Видях те аз на кръстопът...
Погледах те,но ти не ме видя,
не искаше да виждаш таз,която те обича...
Не съм за тебе аз жена,
а просто поредното...малко момиче...
Да,аз съм малка...Но те обикнах..
И не само теб,а целия свят...
С погледа ти,сърцето ми свикна...
А сега.....Толкоз километри ни делят...
Спомняш ли си ме...Където и да си..
Спомняш ли си миговете,прекарани с мен...
Макар и малко да бяха...Обичах те аз,нали?
А ти не....Не заслужих ли поне един щастлив ден?!...
Да,късно осъзнах че се влюбих,
Но ти разбра...не Лъжи...
И сърцето ми биеше до полуда...
И гледах те аз,усмихнат до уши..
А аз таях омраза....
Към тоз,когото е измислил любовта...
И немога аз да кажа...
Колко мразя я сега...
Но зная,че някога ти...
Ще си спомниш онзи ден...
Ще се сетиш за отминалите дни...
И може би.....ще се сетиш за мен...
© Албена Стойчева All rights reserved.
