Jun 22, 2006, 9:08 PM

БЕЗ/НАДЕЖДНО

  Poetry
153 0 30
И денем, и нощем
свети прозорецът
в две детски очи -
широко отворени.
Чакат да кацне,
отсреща на жицата
надеждата – бялата
...да спре да боли.
Бялата стая
да превърнат в розово,
феите -
и в нея да се завърнат
чакани пролети.
Толкова дълго е
това бяло мълчание
да ухае душата на люляци,
и последно за
прилив на сили...
И утре е толкова дълго.
И толкова късно е днес,
когато надеждата
сбърка -
и кацна на купола
на бялата църква
отсреща -
и каза:
Амин!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих! Поздрави от мен!
  • ...и пак ще се повторя-БРАВО,пишеш много картинно! 6 и светъл ден от мен!
  • Ох Веси, и тук ми се сви сърцето като го прочетох! Много силен стих!
    Прегръщам те мила и те целувам***
  • Веси, отдавна не беше публикувала.
    А пишеш много образно и сравненията ти са интересни. Поздрави!
  • "И утре е толкова дълго.
    И толкова късно е днес,"
    Прекрасно е, Веси!!! Чета те наистина с огромно удоволствие.