БЕЗ РИМА
Научи ме да танцувам, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
а не знаеше стъпките.
Гласът ти ме топлеше,
когато слънцето
беше сърдито.
Мисълта ти
ме следваше строго,
когато изгубих ума си,
за да ме пази.
Да не се изгубя.
Обсипа ме
с пролетно ухание,
а не познаваше
имената на цветята.
Скъса хастара на страха,
за да си ушия нова рокля
за празника.
Ти дори не разбра
какво направи за мен . . .
© Димитрия Чакова All rights reserved.
