БЕЗ ТЕБ
Без теб не мога да открия път,
крещя и тъжен е викът,
раздиращ ту мрак,ту светлина.
После заглъхва и остава тишина.
Без теб не знам накъде вървя.
Скитам,като роб,търсещ свобода.
В сърцето е мрак,в душата-празнота.
Миг с теб лута се във вечността.
Вървя,но пред мен е тъмнина,
всичко е познато,но чувствам се изгубена.
В мисли погубена.От страх заблудена.
От думите така наранена.
Нощ е.Нека бъде тихо.Нека вали.
Нека болката в гърдите ми заспи.
Нека в прах потъва моята душа.
Без теб светът губи част от свойта красота.
© Лазарина All rights reserved.
не,не е...
