Aug 12, 2006, 12:06 AM

Без Вяра

Poetry

120 0 12

БЕЗ ВЯРА

Снощи пак те сънувах
без път
без посока
замръкнала в мойте прегръдки
без глас и без страх
и усмихната
сякаш слънце във облачен ден
сякаш вятър в платната безсилни
и някак събрал бях във мен
твойте очи непосилни
Снощи пак те сънувах
без име
без корист
потънала в моята радост
без грижи, без смут
и обичана
сякаш рано настъпила пролет.
Сякаш роса в изгоряла градина
загледана в своя си полет
през мен ти премина
Снощи пак те сънувах
без миг
без покой
а днес съм все тъй сломен
без тебе, без сили,
без вяра!

След дълго прекъсване написах това стихотворение за момиче на име Вяра...
Едва ли ще пиша повече!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

triloymi (Марина Пл)

не се отказвай от писането.явно тя не те заслужава

2006-08-12T00:27:28+03:00
Алис (Алиса Гюровска)

Трябва да пишеш! Хареса ми стихът ти!

2006-08-12T01:08:03+03:00
ria (Гергана Иванова)

Това стихотворение е много, много хубаво. Ти какво? Искаш да ни оставиш започнати и недовършени? Събуди интереса ни с нещо хубаво, а после - чао... Ако имаш нужда да избягаш от действителността - тук му е мястото да се приземиш.

2006-08-12T14:56:29+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Колко хубаво си изказал това, което искаш. Браво на теб. Е, то е ясно, че няма да спреш да пишеш, след като вече имаш този импулс. Важното е да публикуваш някъде, за да те четат. Поздрави.

2006-08-12T16:38:45+03:00
Djein_Ear (Джейни Тод)

Владимир ти трябва да пишеш!
Радвам се да прочета стиха ти!
Поздравления!

2006-08-12T03:56:38+03:00