Безчувствена
Като вихър премина през живота ми някога,
устремена, забързана все нейде напред.
Устремила ума си към нещо безименно,
тъпчейки,мачкайки всичко под теб.
Рекушираха в тебе житейските дребни проблеми,
за чуждата болка бе сляпа, бе лед.
Не знаеше ласка, не знаеше милост,
не знаеше даже какво е любов.
И колко сакати души след тебе останаха,
колко кървящи, гноящи сърца.
Колко очи от сълзи ослепяха
и всеки от тях като факла за теб изгоря.
И аз се намерих в тази стихия.
Овърша ме вихрушката зла.
Откъсна сърцето ми,
стъпка душата ми,
в прахта ме захвърли
и напред отлетя.
устремена, забързана все нейде напред.
Устремила ума си към нещо безименно,
тъпчейки,мачкайки всичко под теб.
Рекушираха в тебе житейските дребни проблеми,
за чуждата болка бе сляпа, бе лед.
Не знаеше ласка, не знаеше милост,
не знаеше даже какво е любов.
И колко сакати души след тебе останаха,
колко кървящи, гноящи сърца.
Колко очи от сълзи ослепяха
и всеки от тях като факла за теб изгоря.
И аз се намерих в тази стихия.
Овърша ме вихрушката зла.
Откъсна сърцето ми,
стъпка душата ми,
в прахта ме захвърли
и напред отлетя.
© Росица All rights reserved.
Браво! Като стихия е самият стих! Силен и въздействащ!