Jul 15, 2006, 9:23 PM

Бездомните листа

  Poetry
156 0 28

По пътя тръгвам –  <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

по пътят далечен;

по пътя,

който нанякъде води –

простора ще търся

и някаква песен...

неясна,

преплетена

в мойте тревоги.

 

Миражи отлитат

и спомени веят,

рой мисли от лава –

лавина от мисли...

безбройни надежди –

листа-оптимисти,

увяхнали в нежност,

бездомно жълтеят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • По пътя тръгни -
    простора търси,
    но никаква болка
    със теб не носи.
    Което мираж е -
    далече остава,
    започва и свършва -
    не му се надявай.
    Тревоги излишни
    сега забрави -
    в лавина от
    нежност се потопи.
    Спокоен да спиш Поздрав, Краси!
  • Хубаво написано! /6/
  • Касиус, "листа - оптимисти, увяхнали в нежност, бездомно жълтеят"- заричах се да не се впускам в сладки одобрителни коментари, но думите ти понякога ме вълнуват дълбоко. Няколко думи могат да затрогнат повече от многословни прочувствени речи...
  • Безброй оптимисти
    с надежда живеят
    За дом и нежност
    мислят и копнеят

    Приеми усмихнатия ми коментар
    Поздрав и пожелание за нежна нощ
  • Дрън дрън ля ля ля.