БЕЗГЛАГОЛНО
Борба. Битието.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Безсмислено мъдри.
По-дълго разумни.
И често сами.
Във скучните делници
пъстро ухание,
на сини стремежи
и дни със мечти.
Но... слепи за
чуждото бяло
дихание, уж близки
до него, а всъщност далеч...
С нахапани нежности
и липсващи думи,
човеци със болни
и празни души.
С превързани рани
все неразбрани.
Съмнение вечно...
Взаимно обичане
и взаимно отричане
Като шиш... Като вик...
и после заблудата
или самозаблуда...
за любовта-проза и
любовта-стих.
© Златка Вълкова All rights reserved.
