безименно
Не мога, не искам и няма
да спра да копнея за теб.
Казват, че всичко било е измама
и имал си ти вместо сърце, късче лед.
Но как да забравя звездите,
които брояхме в захлас,
вече не помня сълзите,
които проливах без глас.
Като приказка бе наща история,
но с тъжен и жалък финал.
Започнах да пиша рапсодия,
но мелодията някак си спря.
Чувах единствено стъпките
на един отминаващ период,
усещах болезнено мъката
по една остаряла любов.
да спра да копнея за теб.
Казват, че всичко било е измама
и имал си ти вместо сърце, късче лед.
Но как да забравя звездите,
които брояхме в захлас,
вече не помня сълзите,
които проливах без глас.
Като приказка бе наща история,
но с тъжен и жалък финал.
Започнах да пиша рапсодия,
но мелодията някак си спря.
Чувах единствено стъпките
на един отминаващ период,
усещах болезнено мъката
по една остаряла любов.
© Силвия Зарева All rights reserved.
