Безименно-самотно
Когато в есенния здрач
мъглата вън унило пада
и аз спотайвам глухия си плач
за края на деня – награда...
Когато съм сама в нощта,
а тишината ме обгръща
и тихо аз наум крещя,
че миналото не се връща…
Ела тогава – примирен,
със устни тръпнещи – смутени,
ела при мен – освободен,
да стопля с дъх ръцете ти студени.
© Петя All rights reserved.
