БЕЗИЗХОДИЦА
1.
Тъгата е зловеща. Тъмнината- безкрайна.
Любовта- мимолетна, отсъствието ти-
болезнено като рана.
Тялото ми- белязано от докосване-
остана обвивка
на мумифицираната ми душа.
2.
Ако преглътна горчивото питие,
без да счупя живота си чаша
и го запазя- ще се завърнеш ли?
Ако не отрежа косата си,
а я оставя да тежи
като олово на черепа ми,
тогава ще ме обичаш ли?
Ако тази нощ
хвърля крилете си в огъня
и остана-загледана в пепелта-
отчайващо занемяла,
да очаквам сбъдване на мечта...
Ще я дочакам ли?...
3.
Когато сама съм унищожила чудото
и възможността за спасение-
мога ли да се надявам
на съживяване на сърцето ми,
замряло от патологично влюбване?
4.
Тъмнината, зловеща и лепкава,
ме обсебва- загубвам себе си...
Угасна огъня - изгоряха крилете ми...
Когато се върнеш- ще ме познаеш ли?...
14.12.1997г.
© Мая Витанова All rights reserved.
