Безнадеждност

Погледнах към небето-
звездите не видях.
Това ли е,което
някои наричат страх?

Попаднах под земята
и все ми беше тая.
Не чувствам си краката,
за туй ли да се кая?

Понечих да извикам,
а глас ми не остана.
Исках тебе да повикам,
дори да е закана.

Докосвайки водата
от жажда аз умирам.
Стъпвам на земята,
в пръстта крака провирам.

Не искай аз да плача,
в мен сълзи не виреят.
Трупа сама ще влача,
не всички го умеят...