БЕЗНАДЕЖНОСТ

Poetry

144 0 18

БЕЗНАДЕЖНОСТ Весела Кънчева Отчаяна, объркана, изплашена, стоях на дъното на пропастта... Не можех да повярвам, че отново ще мога да изпитам радостта... Една ръка към мене се протегна, отчаяна бе като мен и тя, но силния си дух на мен предаде и вярата във нежността... С прегръдка силна бях изтласкана нагоре, нагоре, далеч от пропастта... Усмихвах се, не можех да повярвам, че при мен дошла е любовта... Една ръка към мене се протегна, за да ме върне към живот и обич... Един човек, комуто бе потребно, самият той от тази пропаст да излезне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zlati_ival (Златка Вълкова)

Този стих ми хареса най-много от всички, Веси. Поздрави. Да, Гери е права.

2006-07-30T20:45:31+03:00
Веси (Весела Кънчева)

Благодаря, радвам се, че ви харесва. С много усмивки слънчеви и летни

2006-07-31T16:04:06+03:00
Веси (Весела Кънчева)

Благодаря за всички отзиви, трогната съм.

2006-07-28T09:43:10+03:00
sweet_dream`s (Мария Амбова)

Много ми харесва!Супер е!БРАВО!6 от мен!

2006-03-25T20:20:21+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Добре дошла в сайта,Веси!Поздрав!Много е хубаво стихотворението
/безнадежДност/Усмивки!/6/

2006-03-26T11:21:10+03:00