Безпосочно
И тази нощ <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
на улицата
пак
ще срещам хора,
които са разсмивали
приятелите си,
и спали са
през лятото
до морски огън,
или самотни
пред
телевизорите са откачали.
Ще гледам
как старец
и старица се целуват,
във биографиите -
изгубили
си формите
и гълъби ще пляскат
над
боклуците -
препълнени
с недоизкълвани спомени.
Кракът ми
ще настъпи
нечия спринцовка,
или стъкла
от счупена бутилка
и месечината ще гледа
безпосочно -
ще спра
пред
къщи с навика
подмишница.
И ще
издрайфам
вътрешната
си отрова,
със опит пулс
да дам на фибрите,
по
стълбите ще се кача –
не с асансьора
да откровенича
с недонаписаните книги.
© Ванката All rights reserved.
