Блажена смърт!!!
Насред
тъмнината,мълчалива седях...Плаках,унивах,заспивах...
И пак светлина във тунел видях,
намирах си пътя...умирах!
Но бял Бе деня и зима пълзеше,
В сърцето усещах студът.
И черен гарван над мене кръжеше,
разцепваше с крясък ледът.
Но Само край на пътя ми земен...
посрещаше,мрачен денят.
Отлитах свободна във рая небесен,
на смъртта...Щастлив бе мигът!
И край бе този ден...И начало...
Забравих за всичката злоба.
И страх не ме бе,и не беше печално...
Чувствах се докосната от Бога!
Одебелените думи се четът последователно...
© Елмо All rights reserved.
