Jan 20, 2006, 8:07 PM

БЛЕДЕН СПОМЕН

  Poetry
139 0 6
Далечен спомен си остана ти,
гаснещ бавно в спомените ми.


Рисунка нежна аз си сътворявам,
на спомените нежни се осланям
и чувствам аз как кръвта започва да кипи,
след спомена за миналите дни,
след спомена за теб и мен в бурята.


И спомням си как леко ме докосна
в нощта,целувайки нежно плътта!
Споменът остава леко да бледнее,
раната ми пак да зее!


Не,не мога да забравя аз нощта!
Ще те обичам за вечни времена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вержи или Жежи All rights reserved.

Comments

Comments

  • много тъга има в това стихотворение :*( но пък за сметка на това е много красиво!
  • Много е хубаво...някакси нежно и в сащото време много тъжно...6 от мен!
  • "гаснещ бавно в спомените ми."-гаснщ бавно в миналото ми...за мен така ще е по-добре
    Иначе е страхотно
  • много тъга има в това стихотворение :*( но пък за сметка на това е много красиво!
  • Много е хубаво...някакси нежно и в сащото време много тъжно...6 от мен!