Блян на бедния
Блян на бедния<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Пурпурното слънце падна зад бедняшкия квартал
устните ми пак прошепват твойто име, Злати-ивал!
Ти си ми сега любима, с пламенните си слова
винаги бъди игрива - като живата вода!
Зарад тебе ще преплувам Ниагарската река,
след което ще бленувам пак за твоята ръка.
Но за мен си недостъпна в този ден – злокобен час!
Бедността ми е прозирна иззад бледото ми „аз”.
Ето месец пак изгрява като сърп – мъртвешко бял,
вятър бесен ме отвява – где си сладка, Злати – ивал?
© Гърбушко Чушков All rights reserved.
