Божествена красота
И ето пак съм тук на земята,
вечер е,тук е и луната.
Богинята украсява всичко,
любуват й се и цветя и птички.
А Богът гледа я с наслада
чака я и за нея страда.
И ето спуска се тя веднага
за да са двама до забрава.
Слиза вече цяла в светлина
и лягат те на твърдата земя,
окичена за тях с рози и листа,
това е то-буйна красота.
Сливат се под знака на луната,
нощта ги подкрепя,приветства ги гората.
Чудни песни пеят горски самодиви
едни се радват,други са щастливи.
Но Богът напуска листата и цветята,
за да огрее със светлина земята.
С радост той окъпва всички горски чудеса,
денят настъпи,тръгна си нощта.
© Иван Филев All rights reserved.
И моята осенка е 6 точки!
