Болен мозък
Болен мозък
Недопита чаша с алкохол,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
догаряща цигара,
смъртта – възкачена на престол,
портата на ада се отваря.
Какъв живот, каква надежда? -
всичко е мираж.
Гроб до гроб съдбата пак подрежда,
в него подреден и пътния багаж.
Вечна болка, вечна скръб,
сърца студени, сковани в лед,
пред дълбока пропаст ти стоиш, на някой ръб,
зловеща бездна и дявол тласка те напред.
Грозни мисли, породени от една душа,
болен мозък е това,
колко черна трябва да е човешката съдба,
за да пишеш само за смъртта.
© Мария Амбова All rights reserved.
