Mar 31, 2006, 10:29 AM

Болка

  Poetry
144 0 4

Боли,но няма рани външно.
Усещам болката дълбоко в мен.
Сърцето,нож прониза го безжално
и няма слънце вече в моя ден.
Не може вечно аз да страдам,
не може ножа вечно да стои.
Обичам те и в тебе вярвам,
ела при мен и ме спаси!
Зная ти ще върнеш мойта радост,
спасението мое-ти си.
Ако ме обичаш, ако ме желаеш-
ела, от теб съдбата ми зависи.
Може дълго да страдам,
може дълго да се двоумиш,
но болката не се търпи, умирам.
Не знам дали ще издържа докато решиш.
И ето идва моя сетен час,
дъхът ми става тежък, зачестен.
Не мога да се боря вече аз.
Умирам, щом не си до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анонимна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Първият и последен стих(условно разделени от мен) са много силни и хубави.Някъде по средата се сменя музиката на стиха.
  • Идеята е много добра.Харесва ми подхода ти, но мисля че трябва още малко да поработиш (най-вече върху втората част)
  • Браво!Първият и последен стих(условно разделени от мен) са много силни и хубави.Някъде по средата се сменя музиката на стиха.
  • Идеята е много добра.Харесва ми подхода ти, но мисля че трябва още малко да поработиш (най-вече върху втората част)