Apr 7, 2006, 7:49 PM

БОЛКА

  Poetry
290 0 34

В памет на една поетеса

Отиде си за мен непозната -
едно нежно и силно сърце.
Но остана от тебе следата -
стихове,
        скръб
              и поело по твоите стъпки
талантливо дете...


Уважаеми читатели, прочетох както стиховете в памет на В., така и нейните и на нейната дъщеря.

Искам на първо място да Ви помоля да не пишете оценки на горните редове.

На второ място искам да помоля създателите на сайта да си помислят за отделно пространство, където нейните творби да бъдат запазени, като на първо място поставят предсмъртното й стихотворение, редом с това на дъщеря й. Така ще поставят началото на една традиция за почит към хора с такъв характер и подобно светоусещане. Вие знаете, че те не се срещат често.

На трето място предлагам чрез създателите на сайта или свързвайки се чрез личните си е-майли (за да не затрупваме този сървър, да се събере една сума за издаването на нейните творби и официалното представяне пред широкия свят на тази личност - за мен това е едно достойно преклонение пред нейното мъжество. Аз съм имал много клиенти сред софийските печатници и сумата не е голяма.

Вижте, ние сме една група хора, едно общество от съмишленици и мисля, че по този начин реално ще покажем своето уважение към една от нас. Защото думите, което напишем в сайта, са птици в пространството. А колко поети познавате, написали предсмъртни стихотворения с подобно въздействие? Аз познавам само Вапцаров!
Нека направим така, че светът да узнае за тази силна жена! Друго да направим не сме в състояние! Прав ли съм?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съжалявам, че това, което написах, става причина за поредното доказателство, какво представляваме като българи. Кой е писал оценка и каква - не ме интересува.! Искам пределно ясно да изразя моите възгледи и от тук насетне, който е съгласен с тях, нека ми пише на е-мейла за да обсъдим какво може да се направи. Аз защитавам следната позиция и, отбележете, не пиша имена и не разглеждам лични взаимоотношения. Аз съм отскоро в тове интерент общество, пишещо стихове. Виждам един достоен човек с мъжествено поведение до последния си дъх. Освен това, оставя след себе си достойни неща - стихове, дъщеря, която върви по стъпките на майка си, ... Но за тези факти знаят само единици. Отново питам - тези, които оценяват всичко това, трябва ли да го отминат или не? На съмняващите се в правотата на моята позиция, а те имат право на свое различно мнение, ще дам няколко примера и ще ги помоля да поразсъждават върху тях:
    1). Щяхме ли да знаем, например за Петя Дубарова, ако не бяха публикувани нейните стихове? Не!!!
    2). Преди поне 950 години е живял един учен, пишещ за свое удоволствие (нещо като нас самите) кратки стихотворения - рубаи. Те са били намерени и публикувани много след неговата смърт. Днес светът помни за него именно благодарение на мислите и чувствата в тях, а неговите научни постижения са само историческа справка. Името на този велик за мен поет е Омар Хайям!!!
    3). Всички се възхищават от трагедиите на Шекспир. Ако, обаче, погледнем на него като на съвременен автор и го анализираме със същия подход - това не са нищо друго от произведения - "трилъри"!!! Еретично, но е истина! Хамлет си плаче за медицинска диагноза!!! Еретично, нали? Но е вярно!!! Отело - чест невротик с болна психика! Еретично, нали! Но е вярно!!! Да продължавам ли?...
    4). Много хора се възхищават от "кубиста" Пикасо. Преди години ми попадна едно негово интервю, за което моите домакини ми казаха, че нарочно се цензурира или стои в забвение, защото много би навредило на пазара на картини. Запитан защо и докога ще рисува по този начин, Пикасо отговаря : "Докато ме купуват!!! След това ще спра! Но истината е, че и аз понякога се учудвам сам на себе си кое точно къде и защо съм го поставил!!!???"
    5) В музея "Пушкин" в Москва (разположен е в две сгради - аз говоря за картините в новата сграда) в една от залите, (при влизане в нея от дясната страна) има един невероятно истински чувствен, в мащаб почти 1:1, портрет на млада жена. Винаги, когато съм бил в града, специално отивам само заради него в музея, за да го видя отново и отново. Приема се, че е жената на художника, но една много възрастна пазачка сподели, че това е наистина жената на художника, чието име е написано, но е била нарисувана от своя любим. За да не стане скандал, те двамата са предприели този ход. Повярвайте, по-красиво нарисувано лице не съм виждал. За сметка на това обаче, се възхищаваме на доста, определено сладникави, портрети от художници с имена, които са достигнали до нас по стечение на обстоятелствата (някой богаташ или институция им възложила поръчка или някой е събрал произведенията им и е направил определна реклама, справка Амброаз Волар, или някой наш съвременник е открил нещо и го е,отбележете, публикувал или...) За бога, хора, отидете в един музей и си признайте - колко от картините, ако бяха изложени от уличен търговец, ще привлекат вашето внимание.
    За да завърша и да ви оставя да мислите - аз просто искам един доказано силен характер и една личност да не остане в забвение.
    Това е всичко и извинявайте за отнетото време да прочетете това словоизлияние(според някои). Повече няма да правя коментарии. Ако някой иска да се опитаме да направим нещо - пишете ми само на личния е-майл с копие до еднакво мислещите.
  • Благодаря за мненията! На тях естествено не им е до стихосбирка! Въпросът, според мен, е нас дали ни е до това, за мъжеството на тази жена да остане спомен! Аз отново ще попитам кой може да даде друг пример, различен от посочения от мен? Говоря изобщо за литература, а не само за България!!! Колкото до това дали е рано - мисля, че е точно навреме да се започне едно подобно нещо. То ще отнеме поне 2-3 месеца!!! Повярвайте ми! Но който не е съгласен - има право на подобно мнение!
  • ПОЕТЪТ ХРИСТО ФОТЕВ беше личен приятел на баща ми и той знае как точно почина! Наистина в пълна мизерия, но около него имаше ВИНАГИ Приятели!!!

    Идеята не я подкрепям, защото не е Нейна идея!

    Уважавайте мъртвите! Прегърнете живота и да продължим да се опитваме да сме хора! Мир и Любов!
  • Подкрепям идеята!
  • Аз мисля, че имаш право, но също така трябва да се помисли и за това, дали самата тя е искала да издава стиховете си в книжка. Нека питаме Елена все пак.Много е лично , а и много е рано, едва ли сега им е до стихосбирка...така ми се струва. Лично мнение.