May 25, 2006, 3:34 PM

Болка и вяра

  Poetry
224 0 36
Задавам често аз въпроса -
Защо е злобата във нас?
Навсякъде я виждам да се носи,
за друго не остана празен час.

Във вестниците, кръв и сълзи
и далавери все едни,
не пишат, кой кого обича
и за природата не пишеха дори.

По улиците срещам хора.
В очите виждам пустота.
Загрижени единствено за хляба,
зачеркнали са дума - красота.

Добрите хора, те са малко.
На тях подливат им вода.
Не е ли жалко, много жалко,
да страдат те от тази суета.

Аз вярвам, може след години,
след сто, след хиляди дори,
доброто ще възкръсне и ще радва,
такива като нас не ще да са сами.

Апостоли сме нии на Светлината!
Апостоли сме нии на Любовта!
Ще сътвориме Раят на Земята!
Щастливи да са нашите деца!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знай, че не си сам! Прекрасно!
  • "Апостоли сме нии на Светлината!
    Апостоли сме нии на Любовта!
    Ще сътвориме Раят на Земята!
    Щастливи да са нашите деца!"
    Браво,Романтик!Много е жизнено и ведро,хареса ми
  • Поздравления! Аз вярвам, че винаги ще има хора, които ще творят любов и светлина!
  • Имаш поща, ама не от Гала
  • Поздрав най-сърдечен!!!
    Относно дуото - не ме подстрекавай пак! Нали видя ли какво произлезе от последния ми разказ? Ошашках публиката!