May 22, 2006, 5:48 PM

Буря

  Poetry
169 0 28

Тъмни облаци надвиснали са над града,
буря страшна се задава,
мрачно е и в моята душа,
мъката не ме оставя.

С мен природата скърби,
с мене сълзи тя пролива,
плачат моите очи,
дъжд страхотен се излива.

Мислите се носят из главата,
а навън порои страшни,
ще изровят  те земята,
както разранена е душата.

Колко дена аз тъгувам?
Колко дена ли вали?
Колко нощи те сънувам?
Вънка святка и гърми.

Знам, че бурята ще мине,
ще отмине моята тъга,
ще се вдигнат след дъжда цветята,
ще посрещнем Любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво , тате ти правиш така , че се гордея все повече с теб!!!
  • Винаги има лъ4 надежда!!Поздрави!!!!
  • Здрасти Христо, много е красиво и наистина това е най-важното да имаш сили да се изправиш след тежка раздяла! Поздрави!
  • "Знам, че бурята ще мине,
    ще отмине моята тъга"

    Браво за оптимизма, Христо! Поздрави за стиха!!!
  • Благодаря ви отново!!!