Бях с него

Poetry

144 0 2

Ще ме чакаш ти утро зелено,
с целувка да срещнеш погледа мой.
Забрави ме. Недей да ме помниш.
В прегръдките негови намерих капка покой.

Покой ли? Не. Възраждаща жар,
която пулсира в тялото лудо,
търсена, чакана - и болка, и цяр,
сияйно небе - палещо, бурно.

Ще ме чакаш ти утро зелено,
с целувка да срещнеш погледа мой,
ще дойда - истинска, жива,
усетила жар, горяла в покой...