България
С дъх на свежест, горските цветя,
с аромат вълшебен ме плени.
С пъстроцветната изгряваща дъга,
със сините простори, чудни планини...
Със хоризонта розов сутрин - блед опал,
със огнения залез зад старите тепета,
със Черното море и цветния корал
с реките буйни, ромолящи ручейчета...
С история вековна сред старите селцета,
със пътища просторни, със пещерите дивни...
С рудите безценни под дълбоките дерета
и осанките на горди, стари, планини.
Красотата много е в тебе майко, наша, свята,
а чужди ровят твоите останки, въглените тленни
през сълзите изстрадала стоически душата,
но где е твоята вина, че пазиш тез легенди.
Ти майка мила си, измамена Родино,
за теб и нашите душмани ще заплачат
да вдигнем чаши с червено руйно вино
със тежкото хоро сърцата ще заскачат.
Българио, къде е твойта силна, мъжка чета
да тръгне по прашасал, кълдъръмен път,
във тебе земьо мила патриоти да събуди
да те защитят, със Български свободен дух! <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
© Мария Илиева All rights reserved.
