Чакан гост
Сърце обречено на самота,
това ли бе моето досега..?!
Стига самота! Сега настъпва
ново влюбване..
В някакъв отдавна чакан гост!
Рисувам си го аз, както си поискам..
тъмнокос с тъмни, светещи очи..
като звезди..
Страх, някакси изпитвам,
нима и той, като теб може да ме нарани?!
Не! Не искам пак да страдам!
Да плача всяка земна нощ!
Нека щастие ми той дарява..
този отдавна чакан гост!!!
© Александра Методиева All rights reserved.
