Чакаща някой да каже "Ела!"
Скрила се в тъмното,
стаила страха,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
ближеща рани от нищото,
чакаща някой да каже „Ела!”,
стои за пореден път Любовта...
Дебнеща, гладна
на прага стои,
наточила зъби
и вперила злобно очи,
чакаща някой да каже „Ела!”...
Напада те в гръб
и не пита,
а всъщност е гълъб,
който стреснеш ли отлита
и пак чака някой да каже „Ела!”...
© Доби Константинова All rights reserved.
!!!
