Черен път
Сам е черният път.
Не фучат лимузини.
Само вади лъщят
под очите му сини.
В коловоза тревата
мачка глината топла
и върти колелата
бяла сянка на облак.
Под върбовите вежди
брод в реката нахлува
и плътта му с надежда
влажни устни целуват.
Измореният ястреб
стъпки в него оставя…
път в крилото угасва
и в земя се стопява.
© Георги Динински All rights reserved.
