Aug 31, 2005, 12:57 AM

Черната вода

  Poetry
134 0 6
Поисках на ръката ти
да се опра, но ти побърза
да се дръпнеш настрана.
Отчаяна, с раздърпана душа,
исках от силата ти мъжка,
за да се изправя на крака.
Изгледа ме като прокажена,
заля ме с егоизъм,
а после като охлюв
самодоволно и уверено,
по пътя запълзя. 
Блъсна ме в черната вода.
Стоях като попарена,
продънена и онемяла
не спирах яростно да се виня,
че добро от зло не съм могла
да различа, че наивно
вярвала съм във лъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво и много силно.Човек понякога трудно може да различи доброто от злото.Не изпитвай вина Галя.Ти си добър човек,усеща се от стиховете ти.Пожелавам ти много късмет,рано или късно той идва при всеки един от нас.Поздрави!
  • Трудно се различава добро и зло, защото вярваш в доброто повече отколкото в злото, особено, когато става дума за любимия човек. Не се давай на черната вода, защото ще загубиш очите си за доброто, а за злото не си струва да ги имаш. Харесва ми стиха ти!
  • Ех...подай ръка ... мисля че има изход
    а наивността също е учител
    и щит след време...
  • Хубаво и много силно.Човек понякога трудно може да различи доброто от злото.Не изпитвай вина Галя.Ти си добър човек,усеща се от стиховете ти.Пожелавам ти много късмет,рано или късно той идва при всеки един от нас.Поздрави!
  • Трудно се различава добро и зло, защото вярваш в доброто повече отколкото в злото, особено, когато става дума за любимия човек. Не се давай на черната вода, защото ще загубиш очите си за доброто, а за злото не си струва да ги имаш. Харесва ми стиха ти!