Apr 29, 2006, 11:52 AM

Черни сенки-СПОМЕНИ

  Poetry
125 0 16
На вън е тъмно...
Блещукат хиляди звезди в небето,
обградили самотната луна...
Мечтите ми са тъй недостижими, като
звездната дъга,
а в сърцето се разнася
лунна самота.
По пътища познати аз
вървя във тъмнината,
черни сенки ме следят...
Де да бяха сенки! Това са спомени,
обсипани с брилянтна красота...
Примамват ме, а щом ги докосна -
потръпвам цяла, пропадам в бездна...
Бездната на миналото -
капан на любовта.
Сълзи се стичат,
но сенките на земята не повличат...
Вечно ще ме следват те,
ще ме примамват със брилянтен блясък,
ще ме убиват с отминалото щастие,
ще ме погребват в сбъднати мечти,
ще ме възкресяват със ЛЮБОВ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments