Човекът, който идва
Нетрайна глъч на цветни гласове,
еднакви камъчета, дни еднакви
като ръжда се сипят от очите.
Късно е да се променям и
пак съм същия – със същността
на дъб и роза.
Разтворен в небесата и с неподвижна
форма на сърце.
Движение на светлина преди да дойде
Ангела до вашта къща.
На острова тежи ръката с факела запален,
( о, Ничше - символ на свободна воля, която
ти прекъсна пътя)
а колко ли тежат Хавайте и рамките от лудата
ръка – безкраен празник на наситените багри
( защо ли вече не се ражда Ван Гог?)
На този остров бих искал да е празника…
Човекът, който идва си подсвирква
леко….
© Божидар Пангелов All rights reserved.
