Човешка комедия

Poetry

96 0 2

Жалко е, когато мислиш, че си смел, а пред всекиго глава си свел. Смешно е, когато рониш думички безброй, за които честичко си хапваш бой. Тъжно е, когато тънеш във разкош, а сърцето ти е само пуста площ. Жалко е, когато мислиш, че си жив, а душата - не, та ти отвътре целият си сив!