Feb 5, 2004, 12:31 PM

Човешка красота

  Poetry
293 0 6

Един възпява истини във песни,
 друг в стихове ги подреди.
 Но хората едни и същи всички,
изпитват и любов,и слабост,и мечти.

Опитват се да бъдат идеални,
 не те да молят,други тях.
 И прошка никога не дават,
 за да не искат после други пък това.
 
И може би за туй светът е толкоз скучен,
едва ли някой е помислил за това?
Така затворени в черупки кухи,
погубваме човешката си красота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за 5 десети,които ми се дадоха.Определено това ще е стимул за по-добри стихове.И знам,че с такива добри напътствия всяко следващо ще е по-добро.
  • Към пепина - и третич куплет би могъл да се изглади, но и така звучи много добре.
  • Като цяло - доста добре. Трески за дялане има, но не искам да развалям коментара с излишен негативизъм. Бих искал да гласувам с 5.50, но е невъзможно, така че имаш 5 десети от мен (оценка 6)
  • Благодаря за 5 десети,които ми се дадоха.Определено това ще е стимул за по-добри стихове.И знам,че с такива добри напътствия всяко следващо ще е по-добро.
  • Към пепина - и третич куплет би могъл да се изглади, но и така звучи много добре.