Човешки свят
Болест е да се живее
в свят изпълнен със лъжи.
Злоба мощтно тук вилнее.
От злост и завист тук гъмжи.
И сърцата опустяват,
и душите избеляват.
Мъката е тук подслон.
Нерадост изсушава.
Гласът е вече само стон.
Любовта се задушава.
Думите са меч студен.
Ласката недъг вроден.
Справедливост - смешно нещо.
Състрадание - как не!
Тука вечно е горещо.
Адско дяволско клане.
Мъртва съвестта заспива.
Доброта - сама загива.
Надежда сива, бледна.
Вина и чест в праха.
Безнадеждност ледна
е потънала в страха.
Душите чезнат и без ден
иде и смъртта към мен.
© Румяна Йорданова All rights reserved.
