Цигарен дим
Стоя и пуша на балкона,
цигарата ужасно ми горчи.
Сълза, дори, не ще отроня,
макар жестоко да боли.
Не ще проклинам и ругая
и силна съм, ще продължа.
За болката сама си зная,
ще дойде с мен и щом умра.
Стоя и пуша на балкона,
студено е, вали...
мъглата скрива спомена,
цигарения дим ме просълзи.
Не са от мъка сълзите,
виновен е само димът.
Аз не страдам, просто очите
сами успяха да се насълзят.
А спомена е там, в мъглата,
той чужд е, не е мой,
Аз просто пуша в тъмнината,
студено е, вали порой...
Дали поредната цигара
ужасно пак ще загорчи
или димът тогава
ще скрие моите сълзи.
© Екатерина Банска All rights reserved.
