Aug 20, 2005, 12:06 PM

Цветът на любовта

  Poetry
142 0 10
Ти беше тук.
Сърцето ми намери своя ритъм
и станах аз щастлива и добра.
Да,щастието твърде дълго скита
и ето-спря пред моята врата.

Но всичко правиш толкоз сложно
и радостта ми бързаш да взривиш:
За малко,да,сега не можеш,
от клюките навярно се боиш.

Оставам пак сама.И ми е тъжно.
Боли.Ще преболи.Не е беда.
Но ми е някак...теменужно.
Това ли е цветът на любовта?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всъщност,стиховете са стари и отдавна съм ги преболедувала,но благодаря,че ги прочетохте и ми писахте
  • от мен браво!Харесва ми...някак теменужно
  • Хубаво е!6!
  • Ще преболи Здравче, знаем го, хубаво си го написала, поздрав!
  • Ти беше тук ...
    Това изказва всичко - побира щастието и болката в едно, но той остава - в сърцето ти