да минем под дъгата
Дори не знаех,че те има.
Не знаех,че си се родил,
че дълъг път си сам изминал,
че моята съдба си бил!
Но всичко с времето си,мили!
С него си премерил сили
и полека си намерил
нашата пътека.
А там,на нея чакам аз
да ме прегърнеш,
да слушам тихо твоят глас,
в любов мечтите да превърнем.
Обичам те!Разбра,нали?
Изгрява слънце,
вече не вали.
Локвите не мокрят ни краката,
подай ръка-да минем под дъгата!
© Людмила Евтимова All rights reserved.
