Да помълчим
Ти не казваш никога: „Обичам те!”, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
но от думите ти винаги струи любов.
Ти не казваш никога: „Искам те!”,
Но ръцете си жадно протягаш.
За да се сгуша в теб. Да помълчим.
Да поговорят само телата.
Един откраднат миг да си дарим.
Да затуптят пак заедно сърцата.
Една изгаряща страст,
родена в нощта на самотата...
Една жадувана нежност,
потребност, блян на душата...
© Ванда All rights reserved.
