Да премълчим
Не ни остава нищо друго освен да си благодарим взаимно.
Да премълчим, че сме се лъгали и без сбогуване да се отминем.
Ще бъде малко старомодно, тъжно. Бих казала дори – почти нелепо.
Но в крайна сметка никой не е длъжен да брани и предадените крепости.
Времето на рицарите мина... “Приятна вечер”, “Лека нощ”. Това е!
Ноември е и вече идва зима. И всеки ще потърси топла стая.
А другото...?!
Дано да се научим, защото непременно ще ни трябва!
Не първо да си губим ключовете, а после да крещим, че ни ограбват!© Лора Палмър All rights reserved.
