ДА СИ ПРОСТИМ, КОГАТО
ДА СИ ПРОСТИМ, КОГАТО <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Да си простим,
когато трябва да се мразим,
наричайки се с мръсни имена.
Уж гледаме децата да опазим.
А кой ще пази нашата вина?!
Да си простим,
когато трябва да общуваме
чрез думи във студените писма.
Въздишайки един до друг сънуваме
различни все посоки по света.
Да си простим,
когато трябва да приличаме
на хрисими любовници безчет.
Събличаме, после пак обличаме
измамата - всичко е наред.
©Марин Лазаров
© Марин Лазаров All rights reserved.
