Oct 18, 2005, 9:16 PM

Дай ми шанс

  Poetry
143 0 14
Дай ми шанс, поне веднъж
до себе си ме допусни,
вратата открехни,
прага да прекрача.
Като фея с пръчица вълшебна
до тебе ще застана,
ще те обсипя със звезди,
цветната дъга ще ти даря
и букет от седембагрени цветя.
Всъщност знаеш ще ти дам
пламнал поглед,
топла длан, обич необятна
дето чудеса ще сътвори.
Шанс ми дай, сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Марини All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Сияна! Извинявай, Светослав, така си помислих, може би, защото ти отреагира на коментара ми. Поздрав!
  • Светослав, не съм казала, че искам да ходя някъде, а на това внимание струва ми се, че и ти се "радваш" нерядко. Колкото до мен, аз приключих с калпавите "стихове", така че мисля да не ти давам повече възможност да ми лепкаш с лека ръка двойки.Остани си със здраве!
  • Уффф... ще си строшите пръстите да бързате да ми напишете две , е,... благодаря, все пак е някакво внимание!
  • Спокойно!Знаеш,че всеки има мнение и няма как,трябва да го уважим.Хубаво е
  • харесва ми.