Jun 27, 2004, 10:10 PM

Далече

  Poetry
457 0 22
Една граница,наречена разстояние, каква болка,колко разочарование? Когато я преминеш, усещаш наслада, а връщайки се,пак като в клада. Някак си тъжен,безличен е този ден, а утре може би ще бъде променен? Тръпнеш ли за утрото?Тръпнеш ли за нощта? Тръпнеш ли, когато те милвам и галя? Тръпнеш ли, когато угасва свещта, а аз отново я паля? Днес просто изтръпвай, а утре далече бъди и тихичко стъпвай. Аз няма да чуя стъпките ти тихи, глухи ще бъдат,и някак далечни, но просто ще усетя чуствата бистри, силни и някак си вечни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радо Мотарников All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трабва да имаш по-оптимистично настроение за деня. Но стихотворението ти е хубаво. "Колко разочорования"- малка поправка.
  • А инче стихотворението е много хубаво
  • В едно стихотворение следите могат да се видят, да се чуят, да се пипнат и какво ли още не..Щом някой усеща че може да ги чуе.. това грешка ли е?Според мен не...
  • Този сите много ми липсва.Имах малко изпити,но сега имам възможност да сложа първия си коментар от толкова много време.Разочарование и разочарования.Поправката е неуместна,защото разочарованието е само едно,и то е..разтояниетоА съм сложил "колко",защото разочарованието е голямо
  • Всъщност аз казвам "Аз няма да чуя следите ти тихи",което значи,че няма да ги чуя.Не съм казал,че те могат да се чуят..така че може и следи да си остане..