Далечно докосване
Посрещах изгревите с чувството на избавление,
а залезите бяха жертвоприношение.
В самота умирах бавно всяка нощ,
несподелена обич - това бе моят зов.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Защо отрече се, отиде си от мене?
Остави ме сама, на брега на любовта,
безпаметна да търся онзи огън,
запалил в мен пожара на страстта.
А ти си толкова далеч...
Ще пратя чайките при теб -
любовта ми да ти донесат,
завинаги при теб да спрат.
Писмо в бутилка ще изпратя,
вълните нежно ще го приютят.
По вятъра – перо на птица
да те докосне с обич...
И някой ден, ако самотен ти останеш,
в залеза на дните, си спомни
за всичко преживяно помежду ни,
за нас и за отминалите дни.
Спомни си ти момичето,
протегнало ръце с любов и топлина,
ела си тихо - без въздишка
за отминалите неотдавна времена.
Че дори и в златна есен,
има птици сред ръжта,
очакващи гнездо да свият
с ласката на любовта.
© Мария Илиева All rights reserved.
