Jul 9, 2006, 12:43 AM

Дали е поезия

  Poetry
176 0 34

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

1

Далечен съм

на свойта същност,

препускам

без метафоричност -

това съм аз,

един безпътник

и всичко в мен крещи

до скъсване.

Набъбвам

в луди биоритми,

без

залези и  пеперуди -

прибран

в оставащото нищо,

с ритника си

прогонил птиците.

 2

С раздрусаните 

нерви

с ужасно сърцебиене

в ръкавите

на времето

крещя на чучулигите.

Натровен

с прилагателни,

сравнения и изгреви -

старея

без очакване

да разбера делфините.

В  претъпкани

тролеи

на задната седалка,

оплетен

в  мръсни мрежи -

не смеещ да ги махна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майк Тайсън All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако погледнеш залеза
    със цвят на старо злато,
    едва ли ще останеш
    във мрежата си прашна

    Поздравления! Много добре си го написал!И въобще не си от лошите, нали?
  • Много добьр текст!
    Поздрави!
  • Имах друго мнение за боксьорите. Прочетох всичките ти неща - определено съм изненадана приятно. Поздрав! Интересен автор си!
  • Чуедсно е! Продължавай!
  • Това е несравнимо по-добро от предишното. Наистина е страхотно.